Сънят на клошаря
Допушил сетната цигара,
(по-скоро - генералски фас)
заспива тихичко клошарят
във късния среднощен час.
Под задимените клепачи
се вмъква чуден розов сън.
Във него той нозе не влачи
край мръсните казани вън.
Хартия вече не събира.
Ни стари дрехи и метал.
В съня му нов живот пулсира,
какъвто той не е живял.
Прегърнал е жена красива.
О, Боже мой! Върви с костюм!
Сред цветните тълпи се слива
и смята нещичко наум.
Какво ли мисли да направи?
Във джоба му - пари в тесте.
"О, мили мой! Нима забрави,
че скоро чакаме дете?
За рожбицата ни мъничка
сме влезли в тоя магазин.
Да купиме една количка
за неродения ти син..."
До щанда възхитен застава.
Количка гледа той. Мечта.
Ще купи май една такава.
"Простете! Колко струва тя?"
Навежда се, цена да зърне,
но всичко се обърква в миг...
Докосват го горещи бърни
и куче ближе го с език.
"О, Шаро! Бях заспал тъдява.
Но ти събуди ме! Юнак!
Да тръгваме, че време става
количката да пълним пак..."
Клошар и куче в тъмнината.
Количка. Гаснещи звезди.
Казани пълни. А в душата
смърди. Убийствено смърди.
(Бакърена паничка)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
