Сънят продължава
Сънят продължава
Там до вратата
в чанта една,
Моли си търси
сродна душа.
Дърпа със зъби,
рита с крака,
нещо скрито
има в плика.
Може би кукла,
може би цяр,
може би някой
детски буквар.
Аз ще поровя
още и знам,
че ще изскочи
нещо от там.
Той пък дойде,
ех, че късмет,
взе ми торбата
с моя билет. (късмет)
Аз ще полая
както си знам,
за да ми върне
пакета голям.
Плик си намери,
мушна торбата,
каза "Довиждане"
и хлопна вратата.
Може би туй е
чорапът с късмета,
мисли си Моли
и дърпа тапета...
А пък с боклука
аз във ръка,
тръгнах да диря
кофа една.
Хвърлих и тръгнах,
тъжен и сам...
Моли остана
някъде там...
© Вал Герх All rights reserved.
