Прелитат помежду им
тъмни искри -
отблясъци на отминали чувства.
Имало е гняв и сълзи,
и безпомощност, тънка,
като крехък лед
над дълбока вода.
Изпепелявали са до дъно.
Но в тях още тлее
въглед под листопада:
ни вражда, ни омраза.
Само това чувство -
съперническо и диво
в два тайна свята.
© Цветана Качерилска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
