Сърбеж
Сърби ме тялото от пустите комари,
езикът ме сърби от ругатни,
сърби от новите процентови шамари,
министърът с които ни дари.
Сърбежите и утре продължават.
Сърбежите без шок ще се множат.
Сърбежно и заплатата ми дават...
Не го е еня, който е богат...
Сърби ме да си кажа всяка болка,
сърби ме да се случи да съм чут.
Пред вас се чеша втора обиколка,
приличам на нечесан атрибут.
Сърбят ме за решение ръцете.
Изтръпва ми душата от сърбеж.
Не мисля, че сега ще разберете,
но вярвайте ми, че не е брътвеж.
Очите си почесвам във албума...
Колко безсърбежно съм живял!
Една усмивка, топла, блага дума...
Днес липсва вече, тоз лечебен цяр.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
