Dec 1, 2009, 12:28 AM

Сърцата, паднали в погром 

  Poetry » Love
593 0 4

В обвивката на здрача късен

оставям те да се родиш,

да чистиш вятъра покрусен -

той  бавно милва те да спиш…

 

Тъй сънена и непокорна,

замислена за някой миг,

разбиваш глинената стомна

с отчаяно-любовен вик…

 

Поставяш своите идеали

на звездния си небосклон,

тишината ти така ги гали -

сърцата, паднали в погром…

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??