В обвивката на здрача късен
оставям те да се родиш,
да чистиш вятъра покрусен -
той бавно милва те да спиш…
Тъй сънена и непокорна,
замислена за някой миг,
разбиваш глинената стомна
с отчаяно-любовен вик…
Поставяш своите идеали
на звездния си небосклон,
тишината ти така ги гали -
сърцата, паднали в погром…
© Георги Георгиев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
