Сърце, което нямах

Poetry » Love

783 0 4

Продадох тялото си,

не и душата,

лутах се безнадежно, търсих пощада,

исках любов, а получих измама,

чаках сърце, което нямах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Ех...Валентина...!
тъжно...но чудесно написано!
усмихни се, мила...с обич.

2008-04-04T13:30:52+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Хубаво, че достигаш до истини, поздравявам те мила!!!

2008-04-03T23:42:06+03:00
valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

Благодаря много

2008-04-03T23:20:43+03:00
NikitaYan (Анин)

Не съм литературен критик и не мога да пиша рецензии, дълбоки и засукани коментари. Ще сложа обаче най-изтърканата думичка "прекрасно" дано усетиш че съм ...те почувствала

2008-04-03T23:07:10+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0