Сърце от камък....
Не си мисли, че ще те моля да останеш:
аз без капка милост днес ще си отида преди теб.
Няма да те чакам да се наканиш
и да превърнеш остатъка от мен в лед.
Не можеш да ме нараниш - аз съм със сърце от камък.
То не може да усеща и да чувства.
Не щади думите си тежки, те не ми влияят,
от днес минавам във графата "бивша".
Нима съжаляваш, че искаш тук да ме оставиш?
Не ме мисли, аз сама ще се справя.
Помни, че каквото и да направиш,
кошмара твой съм аз и спомени черни в тебе ще оставя.
Демон съм, обладавам сънищата ти вечер,
не ме боли, дори когато плачеш ти.
Реши да търсиш нова обич най-сетне,
не ще можеш да погледнеш пак в моите нагли очи...
Сърце от камък днес в мен дори не заби,
а прекарах с теб цял един живот.
Скоро даже няма да се сещам, че този си бил ти...
Скоро няма да помня, че бил си някога за мен Любов...
(Дишах въздуха и с тебе го делях,
но не усещах, че дишам дори.
Нещо в мен се счупи, сякаш умрях,
но умира ли сърце от камък, което дори не може да кърви?...)
аз без капка милост днес ще си отида преди теб.
Няма да те чакам да се наканиш
и да превърнеш остатъка от мен в лед.
Не можеш да ме нараниш - аз съм със сърце от камък.
То не може да усеща и да чувства.
Не щади думите си тежки, те не ми влияят,
от днес минавам във графата "бивша".
Нима съжаляваш, че искаш тук да ме оставиш?
Не ме мисли, аз сама ще се справя.
Помни, че каквото и да направиш,
кошмара твой съм аз и спомени черни в тебе ще оставя.
Демон съм, обладавам сънищата ти вечер,
не ме боли, дори когато плачеш ти.
Реши да търсиш нова обич най-сетне,
не ще можеш да погледнеш пак в моите нагли очи...
Сърце от камък днес в мен дори не заби,
а прекарах с теб цял един живот.
Скоро даже няма да се сещам, че този си бил ти...
Скоро няма да помня, че бил си някога за мен Любов...
(Дишах въздуха и с тебе го делях,
но не усещах, че дишам дори.
Нещо в мен се счупи, сякаш умрях,
но умира ли сърце от камък, което дори не може да кърви?...)
© Александра Матеева All rights reserved.
