Сърцето ти от лед ли е, кажи ми!
Защо си тъй студен и мрачен ти?
Ако сега сгрешила съм, прости ми!
Или пък просто всичко забрави!
Можеш ли да любиш и да страдаш?
Камък ли си, нямаш ли душа?
Можеш ли от обич да изгаряш
или твоят Бог е ревността?
Трудно е във нощите да чакаш,
утрото да срещаш в самота.
Вярвах ти! Обичах те и плаках!
Ти дори за сбогом се не спря!
30.08.98г.
© Георги Иванов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
