Нищо не е от значение за мен,
само блестящият ти поглед,
като онази далечна вечер през декември,
А, моят поглед уплашен бил –
така ми каза ти тогава-
може би сърцето знаело е
още тогава, какво го чака…
Сърцето знаело е,
че на хиляди късчета ще го разбият-
докато не стане пясък…
Хапчетата за сърце аз вече спрях да пия.
Какво ще ми помогнат те…? ...