Сърце от стомана

Когато човекът докрай се раздава, 
сърцето му не винаги здраво остава...
И колкото повече Го бъхтят, горкото,
То свиква със злото, не чака Доброто...
Сърце от желязо, от здрава стомана
( отвътре е кухо, и празно, и нямо ).
То няма да каже, дори да умира: 
,,Стига народе, с таз омразия!"
Ще ,,тича", ще ,,скача" - надлъж, нашироко,
ще търси Доброто,
дори и в Злото.
Елате, вземете - дарявам на всички!

Сърце от стомана, не искам замяна!