Сърце за разпиляване

Dec 24, 2021, 8:05 AM

Poetry

897 0 2

Без страх,
жал, мисъл за утре,
разпилях те сърце-
по склоновете на неверието
и успокояващата наивност на вяра
в хора, които не показват лицата си.
Не бях добра с теб, сърце-
оставях те в чужди ръце
за малко припознати като свои.
Не ме предавай в най-тежкото ми време,
което не свършва
и очите ми са прозорци
вдигнати високо,
та хората да не виждат сълзите,
а и да виждат, да си мислят,
че капките са утринна роса,
която вечерта е измила.
Нахрани ме, сърце,
с хляба на надеждата,
със страшната любов
породена от отчаяние
на мига единствен, в който те чувам.
Не ме оставяй, сърце.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

M1234567891 (Миночка Митева)

2022-01-15T13:21:34+02:00

Трогателно и истинско, изплакала е душата ти, Мая, хареса ми!
inara

2021-12-24T08:30:47+02:00

Затрогваща е тази лична и съкровена молба към сърцето...Много искрен стих, хареса ми.