Сърцераздирателно и душесъкрушително стихотворение за Халинор и моята несподелена любов
Тръгнал бях писмо да пусна
във соварника до нас,
но там за малко да се блъсна
във едно момиче и изгубих глас.
Защото точно нея чаках
и сънувах я дори.
Нали момче съм, та не плаках,
но красотата ù ме просълзи.
Затуй се пльоснах на паважа
и бях пред нея откровен.
А тя изгледа ме и каза:
Твърде странен си за мен.
Това момиче има сила
да затопля и дъжда
и в душата си е скрила
красотата на света.
И дори във Откровения
публикува тя поеми,
а нейните произведения
са от Бога вдъхновени.
Затуй и пратих sms
и бях във него откровен,
А тя във скайп ми писа днес:
Твърде странен си за мен.
И в книгите със знание
не можах да открия
подходящо заклинание
срещу нейната магия.
Любовта към нея
като дух във мен ще броди
и да си помисля аз не смея
какво насън ще ме споходи.
Затуй пред майка ù накрая
бях напълно откровен.
Но чу се от другата стая:
Твърде странен е за мен!
И отчаян съм сега,
не знам какво да сторя.
Ще се скрия от света,
с никого не ще говоря.
А може би е по-добре
да я причакам в тъмнината.
И преди да разбере,
да я съборя на земята.
В подземието си ще ù дам
любовен еликсир студен,
и тогава тя ще каже, знам:
Мишо, идеален си за мен!
© Михаил Костов All rights reserved.
