FERA (Цвети Сп)
6 13
Feb 26, 2009, 7:00 PM

Сърцето... 

  Poetry » Love
1176 0 2
Сърцето

Мракът обгърна сърцето, в което
ледът бе едва се пропукал,
но някой отдавна вече му беше
и сетните сили изсмукал.

То падна отчаяно в черната бездна
и почна да драпа, да лази,
та някак тази любов безнадеждна
във себе си пак да запази.

И кървави сълзи по него се стичаха,
но то продължи без умора.
Шумно се смееха, с пръсти го сочеха
вече умрелите хора...

Вярата в него малко по малко
изгаряше като кандило
и който го видеше, му ставаше жалко -
от мъка то беше прогнило...

Пое дъх сърцето със сетни си сили...
... Вече бе станало пладне.
Но късно, сълзите го бяха убили.
Усмихна се, след това падна.

И в миг сякаш вече мъртвецът, в леглото
на който беше сърцето,
скочи, избърса потта от челото
и после погледна небето..

Там имаше слънце, но някак бе хладно,
а онзи не го и усети...
Не чувстваше болка, не му беше странно
сърцата веч бяха предмети...

© Цвети Сп All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??