Не ме разпитвай! Някак преживях.
Бе буря пясъчна, самум... Премина.
Под тоновете пясъци и прах,
сърцето ми превърна се в пустиня.
И сто години пясъците рих,
под зъбите ми болката се стрива
Оазис бе ми всеки гневен стих,
умирах денем. Денем полужива,
заравях, като фенек спомен жив,
да мога посреднощ да го изровя.
Дали бе сладък? Все ми бе горчив,
като вина. Приспиваща отрова. ...