Сърцето гръб няма (на всички влюбени с любов)
СЪРЦЕТО ГРЪБ НЯМА
На всички влюбени с любов
***
Любов нечакана стои на прага
и гледа ни в очите мълчаливо,
с усмивка мека, ласкава и блага,
с лице до болка мило и красиво.
Какво ще правим с нея, а, човече?
Дали да не и кажем да си ходи?
И двамата сме помъдрели вече,
до смърт сме уморени от несгоди,
от минали през нас пишман любови,
оставили след себе си руини,
от чашите с горчивите отрови,
които пихме не една година.
И двамата достигнали сме своя
тих залив през вълни и бури диви
и плахо се надяваме покоя
да пазим вътре в нас дорде сме живи.
Но ако тук затворим днес вратата
и гръб със страх на любовта обърнем,
нали ще стане заливът на блато?
Покоят? В тиха смърт ще се превърне...
***
На твойто рамо сгушена
във мекото легло
сега съм птиче пухено
под майчино крило,
сега съм цвят на праскова,
целунат от пчела,
сега вълна съм ласкава,
обливаща скала,
сега съм песен, бликнала
от плачещи уста,
сега съм вино кипнало,
удавило скръбта,
сега съм жар, събудена
за нова топлина...
Сега съм просто влюбена,
налюбена жена!
***
Живея, защото обичам,
обичам, защото съм жива!
Нали е напълно логично?
Нали е безумно красиво?
***
„Къде тръгваш, Любов? Вън е студ, пада мрак.
Виж, как топло е тук! Ето, има вечеря.
Чаках толкова дни да сме тримата пак
в тази стая, сами, само с теб и със него!
Защо тръгваш, Любов?Аз ли нещо сгреших,
или той? Или двамата? Кой нарани те?
Казваш, няма виновни!..Но как тъй реши?
Не, не те укорявам! Виж, трия сълзите!..
Да, боли ме, Любов! Че без твоя дъх в мен
порнография става най-топлата ласка!
Нежен допир ще стърже с метално ренде!
Мила дума?.. Към старото дъно ще тласка!
А лицето ми?.. Бедното, смело лице!
То отново с усмивка по пътя ще крачи -
изрисувано, гладко червено яйце,
във което животът сварен е обаче!..
***
„Глупаво, щуро сърце!-
викна сърдито устата -
Няма ли ум да сбереш,
горе да вдигнеш главата,
гръб да обърнеш на тоз,
който не те заслужава!
Спри вече този тормоз,
пътят пред теб продължава!
Тихо сърцето отвърна:
”Мило, обично лице,
как мога гръб да обърна?
Аз имам само...СЪРЦЕ!”
***
Слава тебе, Любов, че дойде
по Божествени пътища тайни,
че спокойните дни ми отне
и смени ги със нощи безкрайни!
Че сърцето превзе ми до край
и без милост на кръст го разпъна
и на път за мечтания Рай
го преведе през драки и тръни!
Че душата ми с теб тук умря
и отново чрез теб тук възкръсна
и чрез теб преродена, прозрях
свойта женска, омайваща същност!
Днес пред теб коленича, Любов
и те моля при мен да останеш
и мен с огън да сгряваш, Любов,
та дори жива клада да стана!
Петя Божилова
Мадрид, 2005 г.
© Петя Божилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красива приказка..
-
И АЗ ОТНОВО СЪМ ТУК ,ЗАЩОТО НАИСТИНА Е БЕЗУМНО КРАСИВО ДА ОБИЧАШ И ДА МОЖЕШ ДА МОЖЕШ ДА ЗАПАЗИШ МИГА В ДУМИ.
-
!!!
-
Първият път просто онемях,толкова е красиво и истинско!Сега те поздравявам с успеха да "нотираш мига" както си го казвам аз.Топла вечер в необичайно студения Мадрид!
-
Благодаря ви, влюбени приятели!Слънчева неделя на всички!
-
Петя, душицо мила, на какво ме направи с тая феерия...
Е как да не се влюби човек сега...
Толкова е красиво!!!
Благодаря ти за стиховете, прекрасни са!!!
((( ))) -
ЕХА,ЗАЛЯ МЕ СЛЮБОВ И СЕГА СЪМ КАТО ТОРТА СМЕТАНОВА ,ЛЕПКАВ И ВКУСЕН .БЛАГОДАРЯ ТИ ПЕТЯ.ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!!ИЗНЕНАДА МЕ ПРИЯТНО!!!
-
Дълго горях на твойте еретични клади! (Щом любовта е магия... значи влюбените са магьосници... а знаем какво се случва с магьосниците!
-
ПРЕКРАСНО!
-
РазкошПоздрави
-
Всичко, което си публикувала е прекрасно!
Благодаря ти за тези стихове, Петя
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
