Dec 3, 2010, 12:30 PM

Сърцето ми

  Poetry » Love
2.5K 0 20

Сърцето ми

(по Виктория Шадрина)

Не ти признах - сърцето ми е огън!
Ще можеш ли в ръце да го държиш?!
Вземи и пробвай! От венец до гроба...
Е, хайде де! Ти длани протегни...

Сърцето ми вода е - да се чудиш!
Ще можеш ли сърцето да изпиеш?!
Вземи и пробвай! Аз ще съм от лудите,
пустиня дето искат да напият...

Сърцето ми е въздух в планината!
Ще можеш ли с сърцето ми да дишаш?!
Не стига кислород... Боли в ребрата...
Ръката се не вдига да опише...

Сърцето ми е нива разорана!
Ще можеш ли с любов да я засееш?!
Опитай! Щом не можеш, жива рана,
след тебе, по листа ми, ще немее...

Но запомни! Сърцето ми любов е!
Ще можеш ли сърцето да прегърнеш?!
Вземи и пробвай! Ако си готова
при мене, за последно, да се върнеш...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аплодисменти,Краси!Толкова много чувственост има в този стих!Раздаваш се!Благодаря ти за удоволствието!
  • ...!!!
  • "Никой не знае за какво идва на тази Земя, никой не знае и къде по-сетне отива! Единственното Свято самозалъгване, че нещо си направил е Изкуството." Стефан Цанев
    Благодаря ви! Зем.
  • Много чувствено и при това смислено! Поздравления!
  • хареса ми.
    Ако позволиш,

    "Ще можеш ли с сърцето ми да дишаш?!"

    заменям със:

    "Ще можеш ли със него ти да дишаш?!"

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...