Сърцето ми живее неспокойно
в очакване на теб,
сърцето ми - прегръдка от въпроси,
които дишат във съня ми.
Сърцето ми е заразено от страх,
че може да се счупи
и твоята протегната ръка
е гръм в душата ми
наместо подсладител.
Сърцето ми те боледува,
но по-добре така,
защото цветето си иска смях и слънце.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
