Сърцето ми живее неспокойно
в очакване на теб,
сърцето ми - прегръдка от въпроси,
които дишат във съня ми.
Сърцето ми е заразено от страх,
че може да се счупи
и твоята протегната ръка
е гръм в душата ми
наместо подсладител.
Сърцето ми те боледува,
но по-добре така,
защото цветето си иска смях и слънце.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
