* * *(сърцето ми е гаснеща звезда)
разкъсана от своите лъчи.
То мълком търси спомен от следа
във хилядите дебнещи очи...
То търси... Но намира уморени,
просмукани от егоизъм бездни...
И тихо стене в люлката от вени
преди от болка бавно да изчезне.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
