Сърцето ми е стих – неписан
Език така неразбираем
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача,
да спори с някой упорит.
Ту го разсмея, ту разплача...
Чертата тегли... И сме квит.
Дали говоря на стените?
Ако отвърнат с ясен глас,
клиничен случай любопитен
ще се окажа май и аз.
Е, пиша, пиша, но защо ли?
Да знаех само, но не знам.
Навярно сбъркани и голи,
в главата музи имат храм.
Понякога засяда слово,
в душите злобни, като кост.
Ох, пак ли тази? Не, отново!
Описвам си живота прост.
Сърцето ми е стих – неписан,
когото трябва ще теши.
Дано и дявола залиса –
дошъл за вашите души.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
