Сърцето е за теб, живот. Без власт
над него са майка и любови,
че нямам власт над него, даже аз,
а аз понякога съм тъй отровена.
Пронизваха го бурни ветрове
и всички твои грижи го вълнуват,
със теб е то - със близки, с врагове,
че влюбено е, а със теб - враждува.
Аз знам съдбата си - не съм дете:
че някой ден ще спре, неиздържало,
че твоя кръв от него ще тече,
ала тогава сигурно ще жали.
То твое е, от оня първи миг,
щом зениците светлина видяха,
след оня толкоз страшен първи вик,
когато даде знак че оживявах.
Сърцето ми е твое, мой живот
и аз не виждам тука нищо странно
и чака всеки искрен следващ ход,
защото те обича непрестанно!
© Миночка Митева All rights reserved.