Шепти гората с песен от листа,
в сърцето й – безкрайна тишина.
По нея слънце сипе светлина,
а вятърът нашепва чудеса.
Потокът бяга, весело звънти,
целува камък, мъх и папрати.
А птици пеят високо над земи –
в небето техни са мечтите златни.
О, колко крехък е този свят –
от въздух, влага, цвят и аромат!
И в тази нежност, в тази свобода
живее нещо по-дълбоко от слова.
© Musin Ahmed All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
