Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи.
А то се бунтуваше, в гърдите кънтеше.
Притисках го и с усмивка се изправях.
Тя скулите ми настървено, ядно дереше.
Но аз умишлено със себе си се гаврех.
Не зная, дали другият изобщо разбра,
какво душата ми на парчета разкъсва.
Важното беше, че моите мъртви уста
казаха „Да“ и в Бога се прекръстиха. ...