Сърцето те избра
Търсих ли те? Сам ли ме намери?
Съдба ли беше? Нямало съдба!
Сърцето пулса в удари премери.
Самó те предпочете. Затова
предадох се на порива и тръгнах
по твоя път, по твоите следи.
Цялата ти обич аз прегърнах
и цялата си обич ти дарих.
Душата си до девствено оголих
и дадох ти я цялата! На теб!
Вратите на сърцето си отворих.
Дори и не попитах откъде
се взе във мене цялата ми сила,
способна да повдигне планина.
Вярата ми в мен е съхранила
за тебе най-прекрасните слова...
Тази обич прави ме всесилна
и мога да направя чудеса...
© Мартина Василева All rights reserved.
Благодаря и на всички останали. които прочетоха!
