Сърфирам
из нета
в плиткото на битието в близкото на
дълбината и далнината
някак нехая
за края
на
к
о р
т ъ
о г
л
н
а
к
р
а
в
а
я
а земята
навита и
от м я
страх з е
на кълбо
страховита
Сърфирам в нета
на битието –
в плиткото на дълбината,
в близкото на далнината.
И някак нехая
за края
на кръглото
на кравая.
А Земята –
навита
от страх на кълбо,
страховита
змия е.
23.01.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.