Със аршина на думите как да измеря?
Дължината ти в мен щом небе е.
Широтата ти - звездно трептене,
а ръцете - крила от обичане.
Само мога за миг да докосна
над простора зората сияйна,
като миг после мога да тръгна,
не измерила нашата тайна.
Затова стъкълце огледално ти нося
във очите си, там да се вгледаш,
за да видиш във тях как се вричам,
после можеш и ти да си тръгнеш. ...