Със аршин - на душата си вярата
Със аршина на думите как да измеря?
Дължината ти в мен щом небе е.
Широтата ти - звездно трептене,
а ръцете - крила от обичане.
Само мога за миг да докосна
над простора зората сияйна,
като миг после мога да тръгна,
не измерила нашата тайна.
Затова стъкълце огледално ти нося
във очите си, там да се вгледаш,
за да видиш във тях как се вричам,
после можеш и ти да си тръгнеш.
И задиплили радост в сърцата си,
ще танцуваме там, на небето.
В друго време или измерение,
във което ще се слеем с морето.
И от пръските смях ще отгледаме
синове от потайните рифове,
дъщерите ни - морски сирени,
ще напомнят, че с теб сме безсмъртни.
Със аршин - на душата си вярата
от зората до залеза ще измеря
широтата на нашето взиране,
дължината на безмерно обичане.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
