... със цвят и темперамент на мавруд...
Обрасва дворът с троскот и пелин
и вратникът е вързан със синджир.
Без дим се килна старият комин,
цари безмълвие и гробен мир.
Прегърби се съвсем лозницата
и подивява сочният ù плод...
... и спомен е, че беше хубавица,
и раждаше магия и живот...
С разсъхнати дъги под крушата
и с обръчи, ръждясали от дъжд,
във празната си гръд заслушана,
прилича бъчвата на тъжен мъж.
А беше време... тъй отдавна беше...
щом зимата сковеше всичко в студ,
магия вечна в избата кипеше,
със цвят и темперамент на мавруд.
В искрящи мигове и аз кипях.
С унилост Времето не ме плени.
Живота на светец не си избрах,
живях блажен сред вино и жени.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
