Измисли ме. Създаде ме със нежност.
Без упражнения. Без чернова.
Получих ти се както ме поиска.
В реалност ме превърна - от мечта.
Извая ме. Направи ме красива.
С палитра от емоции ми подари живот.
Накрая сложи ми сърце ранимо
и ми измисли име...
Казвах се Любов...
С такова име можех ли да не обичам?
Но знаех... Нямах право на това,
защото беше ме измислил.
Със много нежност... на шега.
© Детелина Стефанова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
