Sep 30, 2021, 7:35 AM

Със септември във вените 

  Poetry
673 1 10

 Със септември във вените, с есен в кръвта,

 този град непрестанно сънува...

 От някъде набъбва доброта

 и в охрата на утрото изплува.

                                     

  Не искам този свят да се изгуби

  в галактики от мрак и студ,

  докато Бог нарежда кубче "Рубик"

  и може би,  и може би е луд!

 

  Денят е носталгичен... сянка птича

  сбогува се с поредното гнездо

  и тънък вятър в улиците тича

  във търсене на своя топъл дом.

 

  Не искам този свят да се разпадне

  до непознат химичен елемент!

  Виж - грабвам с пръстите си гладни,

  дарения ми от септември ден!

                                    

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Наде! За съжаление, нямам и много време за поезия, но може пък в някой друг етап от живота ми!
  • Така пречистваш душата си, Раде. Познато ми е. Качвай, обичам поезията ти.
  • Благодаря, Мария! Нещо напоследък пиша само мрачни неща и не ми се качват. Нооо, времето е такова, пък аз каквото и да напиша, май все е тъжно. А общо взето, не съм тъжен човек!
  • Браво!👏 Не ми позволявай да забравя колко завладяващо пишеш, Раде!💕
  • Много е хубаво, Раде! Много!
  • Много е хубаво, да се насладим на днешния ден, че утре, може да сме закъснели! Поздравявам те!
  • Много ми хареса!
  • Хубаво е да не мислим какво лошо би могло да се случи. Та ние сме тук и сега.
    Липсваше
  • Грабна последния му ден Кой квото грабнал, грабнал
  • Светът може много успешно да се разпадне и в някой сладък, слънчев ден. Но това е от една друга история.
    Хареса ми.
Random works
: ??:??