Със септември във вените
Със септември във вените, с есен в кръвта,
този град непрестанно сънува...
От някъде набъбва доброта
и в охрата на утрото изплува.
Не искам този свят да се изгуби
в галактики от мрак и студ,
докато Бог нарежда кубче "Рубик"
и може би, и може би е луд!
Денят е носталгичен... сянка птича
сбогува се с поредното гнездо
и тънък вятър в улиците тича
във търсене на своя топъл дом.
Не искам този свят да се разпадне
до непознат химичен елемент!
Виж - грабвам с пръстите си гладни,
дарения ми от септември ден!
© Рада Димова All rights reserved.
