СЪСЕДКАТА ОТ ТРЕТИЯ ЕТАЖ

Дали защото нямаше деца,
или мъжът ѝ нейде бе избягал,
понякога ми пържеше яйца
и винце ми наливаше – малага.

Горчаха ми бонбоните „Мерси”,
но аз ги дъвчех, Боже! – и я гледах.
Един водопроводчик в Сан-Суси
нима е по-щастлив от мен – съседът?

Тя казваше ми: – Яж? Така си слаб!
Редеше ми в панерчето от хляба.
А аз – един пустинен баобаб –
се вкопчвах точно като баобаба!

Говореше за Шуман, Григ и Брамс
и пускаше ми диска с „Компарсита”.
И – вълк! – в хилядолетен мъжки транс,
я гледах с унес, с болка – и възхита.

Косите ѝ дъхтяха на липи! –
събуждаха в мен стария проклетник.
Но нивга не поиска с мен да спи,
или – поне веднъж? – да ми намекне.

Ти, Господи, си с дълъг трудов стаж –
пази ми я? – не е така проклета!
Съседката от третия етаж,
която ме извика – за омлета.