Сътворението
Затвори очи и виж Сътворението.
Помниш ли как ме създаде?
Смили се над мен и слезе от трона си.
Пред теб лежах чист и гол аз - човекът.
Един дух, непознаващ живота,
съществувах без съзнание, блажено удавен в плътта.
Отново в капан на незаченати страсти.
Въвлечен, строя сам решетки без вход.
Превърнах страха си в реалност красива.
След всяка крачка затъвах във пясък дълбок.
О, ако знаех, че сладостта има привкус солен!
Но лежах чист и гол аз - човекът.
Вчера и утре чрез теб само виждам,
и рамки... рамки на безграничен поток,
знаеш ли защо вчера и утре, вечно, завинаги
със шепот "... Смирение..." ще говори мигът... когато
пред теб лежах чист и гол аз - човекът,
направил възел от вените на поток?
Затвори очи и виж Сътворението.
Спомни си: ... безграничен... привкус солен...
Когато всички страсти зад рамката в миг те забравят,
за да отворят очи една реалност по-късно,
загубен завинаги.
Все там, зад рамката, бездвижен сюжет закрепен ще мълчи.
Но лежах чист и гол аз - човекът,
със шепот " смирение " викаше, плачеше и крещеше мигът,
когато всеки забравяше, за да си спомни,
и без да знае вълна поредна бе
и песъчинка след друга, прах при прахта,
всеки нов поглед виждаше други платна.
А вчера и утре, вечно, завинаги чрез теб само виждам,
забравил плътта.
На учителя
© Илейн All rights reserved.
