Jun 7, 2013, 10:55 AM

Съвет

  Poetry
832 0 2


Хей, ти! Да, на тебе говоря.
Не поглеждай през рамото търсейки друг.
Точно ти - усмихнат и бледен,
затворил сърцето си – пътник неугледен.

Докога ще се криеш за хората ти?
Забравата сладка в сърцето лежи.
Не дава ти мира ни денем, ни нощ.

Защо ще я носиш до гроба си в кош?

Просто остави я ти настрана
и пътя подхващай към светла страна.
Животът красив, изпълнен със плен,
от краски тъй земни със звук украсен.

Тъгата - погреби я. Затвори очи
и спомените тъжни – просто заличи.
Щом прави те нещастен – ти го забрави.
Животът е изпълнен с по-хубави дни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...