Mar 16, 2006, 8:51 PM

Съвет

  Poetry
1.3K 0 3
Падат от дърветата листа,
във вихрушка заиграват ,
като твоята душа все се разпиляват-

нежна като есента
неуверена в нещата
скрила в себе си страха
да изкове сама съдбата ,
бори се човешката душа
с хилядите си пороци
но порок ли е това ?Да взима от живота си
уроци.

Пристъпи и вратите отвори,
не заключваи пак в окови- ти това човешко сърпичастие,
а смело полети -към своето си щастие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...