Mar 16, 2006, 8:51 PM

Съвет 

  Poetry
1073 0 3
Падат от дърветата листа,
във вихрушка заиграват ,
като твоята душа все се разпиляват-

нежна като есента
неуверена в нещата
скрила в себе си страха
да изкове сама съдбата ,
бори се човешката душа
с хилядите си пороци
но порок ли е това ?Да взима от живота си
уроци.

Пристъпи и вратите отвори,
не заключваи пак в окови- ти това човешко сърпичастие,
а смело полети -към своето си щастие.

© Калоян Калоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??