Aug 29, 2008, 11:10 AM

Съвет

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Какво е животът?

Никой не отговаря,

но аз ще дам отговора -

сърцето ми го повтаря:

 

Низ от спомени,

несбъднати мечти,

приятелства забравени...

така е, нали?

 

Приятелите някогашни

в предатели се превръщат.

Мечти летящи

на молбите не отвръщат.

 

Обещания забравени,

кървави сълзи...

На Смъртта са отдадени

моите мечти.

 

Това сега ти разказвам

в предсмъртния си час...

Недей се влюбвай, казвам,

за да не разбереш как се чувствам аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Девс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...