Съвет към сина ми
Сине, не бъди като баща си,
да превръщаш думите си в стих.
Римата така съм я намразил...
От живота елексир не пих...
Портмонето ми - река безводна,
паметник във джоба ми тежи.
А душата, като черен облак,
всеки ден неистово вали.
Днес добре живеят бизнесмени,
мускулести, с визия мъже.
Не мечтай ти, сине, като мене
за мечти - препускащи коне.
Още нещо искам да ти кажа.
В ябълка със червеи растеш.
Твоето сърце, ще го премажат,
на поезията щом се отдадеш.
Грях ми е, че в себе си съм скътал,
сине, все заключени врати.
Щом не в Рай, а те въвеждам в пъкъл,
дето честността в катран гори...
Не упреквай, че ти завещавам
стихове, в които съм живял.
Само писаното зная , че остава...
Липсвам ли ти - потърси ме там!
да превръщаш думите си в стих.
Римата така съм я намразил...
От живота елексир не пих...
Портмонето ми - река безводна,
паметник във джоба ми тежи.
А душата, като черен облак,
всеки ден неистово вали.
Днес добре живеят бизнесмени,
мускулести, с визия мъже.
Не мечтай ти, сине, като мене
за мечти - препускащи коне.
Още нещо искам да ти кажа.
В ябълка със червеи растеш.
Твоето сърце, ще го премажат,
на поезията щом се отдадеш.
Грях ми е, че в себе си съм скътал,
сине, все заключени врати.
Щом не в Рай, а те въвеждам в пъкъл,
дето честността в катран гори...
Не упреквай, че ти завещавам
стихове, в които съм живял.
Само писаното зная , че остава...
Липсвам ли ти - потърси ме там!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
