Обичам те, живот,

обичах те вчера,

обичам те днес,

ще те обичам

и утре. Знай,

каквото и в съдбата

ми да става,

аз отново и отново

ще се изправям

непобедима и бяла,

и няма никога

да ме обезвери

горчивото на земния

ти ад.

Като безсмъртен

вълшебен Феникс

аз ще възкръсвам

пак и пак. Повярвай,

няма да ме победиш

с грозни калени

интриги на хора

злобни и фалшиви,

с души коварни,

завистливи,

нито пък с илюзии

несбъднати дори

или с разплакани

мечти. С какво

ще ме уплашиш,

ти живот, с рани

от коварно,грозно

предателство,

с истината ,

лицемерна,

на злонамерено

ехидно ласкателство,

с подлото равнодушие

на глухо самовлюбено

безличие, с острите

нокти на нечие

комплексирано

суетно величие,

или с високомерното

его на едно сляпо

и нямо безразличие ?

Не, не ме е страх,

преоткривам се

и в бялото,и в черното,

на безлични,

сюрреалистични,

сценарии бездарни,

и в банални

псевдоактуални

модерни сериали,

ретроаналитични.

нелогично комични.

Знай,преосмислих

те във всичко

и сама избрах

да те обичам такъв,

какъвто си живот,

и дръзката ми

вяра в тебе

никога да не умре,

а молитвата ми бяла

да е винаги с волни,

искрени криле.

Да, наясно съм

с горчивото на ада

земен, не отричам,

но вярвам

безвъзмездно

в меда сладък

на земния рай,

затова без страх

ще сричам,

до последен дъх,

до гроб :

"Независимо от всичко,

аз пак обичам те,живот!"

Ще се уплаша само

ако вместо в олтара,

коленича в блато...