Съвременна приказка
Съвременна приказка
Във къща до реката
живееше рибар
и влюбен бе в русалка
със устни - цвят на нар.
Излизаше той нощем
на лунна светлина,
русалката да гледа
как ходи по брега.
Обичаше я много
и страдаше дори,
и искаше той само
до нея да стои.
Веднъж така унесен
загледа я с тъга,
но тя му се усмихна
и хвана му ръка.
От нея изненадан,
изгуби говор той,
от чара ѝ омаян,
прошепна: „Боже мой!“.
А малката русалка
различна бе сега –
красива, без опашка
и с хубава снага.
И тя го заприказва,
и каза му така:
–Ще бъда, скъпи, твоя,
но има правила:
дворец ще ми направиш
от мрамор и кристал,
фонтани ще поставиш
и светъл бял портал.
И вечер ще ме водиш
на дискотека ти,
във танци и забави
ликът ми да блести!
А лятото в чужбина
да видя красоти,
аз искам да замина
със двете ми сестри.
За майка ще се грижиш,
за моя стар баща,
за тримата ми братя
и мойта дъщеря.
Ако ти доскучае,
на работа върви –
парите ще ни трябват
за нас на старини!
Рибарят се уплаши,
забрави за любов
и бързичко отпраши
към стария си дом.
Не искаше русалка,
любов и красота,
мечтаеше си само
за своята жена.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
