Изтъкана от красиви моменти,
хвърлила косите си в зора,
ако тя, ако само ме погледне -
кълна се - ще забравя аз света.
Най-доброто е вътре в нея,
усилва всеки ритъм, всеки дъх
и ако само, ако само оцелея,
ще прокапе слънчев дъжд.
От моментите на красива полуда,
от нейните, от моите моменти…
тя е най-красива, тя е чудо -
омекват и на водопада коленете...!
© Маломир Стръков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
