Съзаклятие
Не е удачно време за поезия.
Болезнено крилата си подвих.
По тялото пълзи открита лезия.
Издайнически тръпне и кърви.
Не се разтваря вихрено замахът им.
Линеят без неземни висини.
Копнеят от затвора си да излетим.
Да порим въздуха на вси страни.
Крилата вековечната си логика
и памет следват. Будят се с мечти
небесни. Изначална периодика
по вените пулсира и тупти.
Не е адреналин, а съзаклятие
и лебедова песен. Светове
възкръсват в безтегловните обятия.
И любовта пространството превзе.
© Светличка All rights reserved.
