Създадох те отново,
от сънища, от спомени и от сълзи,
създадох те, за да те имам,
нищо, че ужасно ме боли.
Създадох те, за да ми върнеш
онова, което ми отне, преди да тръгнеш,
любовта, страстта и вярата,
запази за себе си съмненията и раздялата.
Създадох те отново
от сънища, сънувани без теб,
от малкото мечти, почти изгубени,
с едно сърце, до болка наранено,
с душа, останала без жар - изпепелена.
© Румяна Михалева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
