Създателю...
Ти, които си ме сътворил
от прашинки и малко вода,
разбъркани с клечка,
специално подострена
за случая,
защото е редно да е
крайно болезнено -
за да се получи добре
консистенцията...
Ти нали нямаш право
на грешки, Творецо?
Как тогава бягаш
от отговорност
и срутваш отгоре ми
цялата тежест
на Избора?
Та аз съм
кинта и двайсет!
Как да видя
по-далеч от носа си?
Как да скоча по-високо
от Себе си?
А не може ли
да се върна
в земите на Едем?
Хайде, Създателю,
да си стиснем ръцете
по мъжки!
И да сключваме
сделката -
стига си мислил!
Изпрати ме в изгнание!
Дай два смокинови листа
и Адам за другарче
и аз никога вече
не ще посегна към
Ябълката..
... На кого е нужно познанието?
© Миглена Цветкова All rights reserved.
