Съзнавам
Точно в този кратък миг съзнавам
колко приказна, неистинска дори.
Докъде реална си, не различавам
и как те виждам в сън, а ти не си.
В какво съзнанието те променя,
дали ще счупя този лик?
От реалността магията ти ме отнема,
без да имам сили за спасителния вик.
Облива ме ухание на първородност,
а дали наистина живея тук, в мига?
И ще имам ли за малко благосклонност
да вдишам блаженство от тебе - извора?
Но вече знам - на тебе се предавам,
целувам те от щастие, облян в сълзи.
Докато дишам, живота си ти подарявам -
в безкрайната любов за мен се прероди.
© Валентин Илиев All rights reserved.
