Та били и от злато оковите
Да не беше се клел и заричал поне,
щом прегърнеше в нощите лудата.
Колко пъти отрекох те – на коленè?
Ти по мъжки си чакаше чудото.
Да не беше ми носил среднощни води,
от Луната потайно огряните.
След разсъмване никога, както преди,
аз не съм ти мехлема на раните.
Да не беше ме срещал, че аз съм беля,
ще ти пламне след мене и къщата.
Аз съм никоя. Пътя си с вятър деля,
като буря съм – никога същата.
И когато ме летен щурец позове,
ще забравя какво съм ти давала.
Аз съм ехо и имам безброй гласове...
Ти – набожният, виждаш в мен дявола.
А пък аз съм мъглица над тиха река
и пороят отнесъл мостовете.
С мъж и дом – птица как да живее така?
Та били и от злато оковите...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че ви харесва!
-
Поздравления!
-
Буреносно признание. Тежко му на лирическия.
-
И "ще се хвана за думата", сенсей.
-
Чудесно!
А окови от думи и вяра? -
Благодаря, Иринче.
-
Момичета, ето едно чудесно местенце за колаборации http://meetingwords.com/
Ще е яко да се направи нещо подобно. -
Невъзпитан винаги е бил,
роклите момичешки повдига.
Аз ли лъжа? Питайте април,
или лекокрилата авлига. -
Няма начин вятъра да уловиш, няма начин как да го възпиташ
Ей, го там, на свой акъл лови облаци - за слънцето премита -
Не съм уникална, не съм неповторима - аз съм си, онази същата непримиримата. Благодаря ви!
-
Аз съм никоя. Пътя си с вятър деля,
като буря съм – никога същата... Няма начин! -
Прекрасен стих!
-
Невероятна и неповторима си, Наде!🤗😍👏
-
Наде!!!
-
Ех, Надя, съща Багряна си, но по своему, както само ти можеш!
-
Браво!
Наде, страхотен стих!!! -
Ти ми взе ума, Наде!
-
Беля! Поздравления!
-
Страхотно е, Наде!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
