Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
Jan 12, 2022, 2:55 PM  

Та били и от злато оковите 

  Poetry » Love, Other
1053 8 15

Да не беше се клел и заричал поне,
щом прегърнеше в нощите лудата.
Колко пъти отрекох те – на коленè?
Ти по мъжки си чакаше чудото.

 

Да не беше ми носил среднощни води,
от Луната потайно огряните.
След разсъмване никога, както преди,
аз не съм ти мехлема на раните.

 

Да не беше ме срещал, че аз съм беля,
ще ти пламне след мене и къщата.
Аз съм никоя. Пътя си с вятър деля,
като буря съм – никога същата.

 

И когато ме летен щурец позове,
ще забравя какво съм ти давала.
Аз съм ехо и имам безброй гласове...
Ти – набожният, виждаш в мен дявола.

 

А пък аз съм мъглица над тиха река
и пороят отнесъл мостовете.
С мъж и дом – птица как да живее така?
Та били и от злато оковите...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??