Таборът
-----
Бе топла есен, дъжд не бе валял.
Допивах си кафето за разтуха,
а циганка, на рамо с пъстър шал,
към чашата посегна с пръсти сухи.
"Момиче, да ти гледам на кафе" —
изкашля никотина от гласа си.
Склоних, тя каза: "Ти си ми сефте"
и почна порцелана да наглася.
Лице отместих. "Гледай право в мен!
Два образа разсичат те изцяло.
Единият към теб е пристрастен,
а другият превръща в лава тялото ти,
не те обича — бяга от очи,
за него ти не означаваш нищо.
От първия целувана, мълчиш,
а другият словата ти отприщва.
Един от тях пусни да си върви
преди косата ти да стане бяла.
За да успееш, следното прави,
когато е над теб луната цяла..."
Но не довърши — дръпнаха я в хор
към пътя босоногите хлапета.
Останах с пълен с куп въпроси взор
след табора, потънал във полето.
---
© Станислава All rights reserved.
