Тайна
Научих късно, имаш хиляди лица
и те се сменят без въобще да спрат.
Не означават нищо чуждите сърца -
за теб са просто триста грама плът.
Прегазваш ги до край, без капка жал,
дори изпитваш някаква наслада.
И ако видиш някой оцелял,
го доубиваш бавно. За да страда.
Но иначе се имаш за човек
добър и мил, и нежен, и грижовен.
Ала, за злобата ти няма лек -
тя дърпа те надолу. Като котва.
Отдавна е най-силното във теб.
Набирала е тайно мощ с години.
Не знаеш, но държи те здраво в плен.
И в нейните ръце си само глина.
Когато те командва тя,
си плашещо жестока, деспотична.
Безмилостно потъпкваш любовта -
убиваш много бавно, методично...
Така обичаш. Да боли! И да боли!
Защото само тъй се чувстваш силна -
"Сърцето ли? То трябва да кърви!
И трябва да кърви обилно!"
Но срещна мен. Като Матросов
запуших амбразурата със обич,
която днес, след всички зли откоси,
лежи пред теб, ранена смъртоносно.
Но още диша, още те обича.
Готова е да стане и отново
да те погледне право във очите,
а ти я напълнѝ докрай с олово.
Тя знае, че под злобата дълбоко,
във теб се крие мъничко момиче,
което се страхува много. Много!
И тайно иска аз да го обичам.
04.05.2016
