Тайна тетрадка
ТАЙНА ТЕТРАДКА
Когато някой ден светът
отвори твоите тетрадки,
в които ти по своя път
записа думите си кратки,
с ченгелче, точица, тире
измъкна светлите им смисли –
под вехтичкото си сетре
опастри ги – да бъдат чисти,
прилежен Божий ученик,
в света край тебе – безсловесен,
сълзата стори я на вик,
безмълвиците си – на песен,
в тях ви и плака, и се смя,
мълча ги – и на глас ги чете,
човек е шепичка земя! –
понесла семенце на цвете,
и – без да вдига много шум,
на свой ред тръгва си по друма...
И аз – по своя сетен друм,
ще бъда спомен, сън –
и дума.
© Валери Станков All rights reserved.
