Тайно
Когато восъкът превръща се във сълзи,
А сълзите - в пресъхваща река,
И пламъкът златист, пращейки, мърда
Във виолетовата, нощна тишина,
В тетрадката подреждам думи,
От които се срамувам през деня.
Написани с мастило - друго е!
Не си личи как се червя...
Копнежи, страст, неутолима жажда
За ласки и проникващо докосване,
Горещи капчици блестят по тялото,
Потръпващите пръсти ме жигосват...
Отдадена, загубвам се в безкрая,
Изгарям в лава от емоции,
Заспивам, изтощена, най-накрая,
Сънувам ангели и се събуждам...непорочна!
© Елена Даскалова All rights reserved.
