Jun 3, 2010, 3:08 PM

Тайното море

  Poetry » Love
1.2K 0 5



Влюбена в морето аз не съм била.
Никога преди водите сини
не плениха моята душа.
И така минаваха години...

Кой да подозира, че брегът
във очите мои се намира;
чакайки жадувана вълна,
пясъкът от топлина пулсирал.

А във теб е морската вода,
в сините очи е еликсирът.
Утолявам тяло и душа...
Искам никой днес да не намира

мойто тайно място и море.
Във прегръдките ти аз мечтая
и усещам с цялото сърце -
без да търся, съм открила Рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...