Влюбена в морето аз не съм била.
Никога преди водите сини
не плениха моята душа.
И така минаваха години...
Кой да подозира, че брегът
във очите мои се намира;
чакайки жадувана вълна,
пясъкът от топлина пулсирал.
А във теб е морската вода,
в сините очи е еликсирът.
Утолявам тяло и душа...
Искам никой днес да не намира
мойто тайно място и море.
Във прегръдките ти аз мечтая
и усещам с цялото сърце -
без да търся, съм открила Рая.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
