Aug 26, 2006, 11:06 PM

Тайнство

  Poetry
799 0 0

Полъхана от топъл вятър-
нежно гали те небето.
Опиянена от красотата -
преминават облаците бегло.

Радостта си не прикриваш -
първата звезда огря.
гледа те от космоса безкраен -
времето за тебе спря.

Тайнство природата ти поверява
на теб чисто създание,
Огледай се къде си,
тя знае, че имаш чисто съзнание.

Ако се огледаш ще видиш
едно цвете бяло и нежно.
ще видиш своята душа-брилянт,
усмихваш се така небрежно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...