Тайнство
Вярвам в Тайнството на Силата... -
не във явната и демонстрация.
От устрема могъщ тъй близо спотаена Изнемогата е.
Тъй както Радостта - от Болката...
Вярвам в Тайнството на Силата...
Възпламеняващ стих омаен -
Любовта е...
Затворя ли очи - я виждам как ръце към мен протяга...
Но всяко страдащо сърце невярващо, че тя е
зов безкраен -
готово е -
дори от Щастието
да избяга... -
ако
почувства страх
да
е...
самото
себе си...
Ала понякога и в свободата
е прикрита
хитростта на деликатното превземане...
О, Небеса!!!
Имам ли време - за всичко...???
От силата...
От Силата
на Нежността -
от години
имам страшни белези -
като ухапване жестоко - от пирани...
Но Милост аз не търся
а милост - мога да ви дам,
самия...
за всичките превратности имунизиран...
Единствено от Любовта
аз не успях...
Като докосване далечна или - Недостижимо близка...
Тя просто идва и си тръгва, щом поиска...
Но щом ме види,
че умирам,
само миг - преди да се отдалечи -
разбрала,
че лежа с изопнати крака -
като врабче -
с криле прибрани...
на най-безчувствения сняг през зимата... -
започва тя
със Свойта Светлина да свети...
Ръцете свои ще простре над мойте рани.
Съзряла - не безсилие -
а
Тайнството на Силата...
© Кирил Бачев All rights reserved.
