Тайнство

Вангел (Серафим)
69 50

Mar 20, 2008, 5:39 PM

Poetry » White poetry

601 0 2

Отблясъкът на утрото в тихите води на моите мечти.
Слънцето гори от край до край -

бледите зари в утрото на Май.
Мъгливи облаци се спуксат между лъчите,

мълчаливи устни и блясъкът в очите.
Илюзии, контури на всевечната Ръка.

Река в река се влива в небесната бразда.
Изгревът се впива в моята душа,

чашата изпива гласът на съвестта -
и не пита вече сърцето, за него оглушало,
какво се крие зад тази красота.

A на хоризонта продължава небесното махало
да брои и да отмерва- падащи сълзите на деня,

горестно оплакващ своята сестра.

Please sign in with your account so you can comment and vote.