Тайнство
Отблясъкът на утрото в тихите води на моите мечти.
Слънцето гори от край до край -
бледите зари в утрото на Май.
Мъгливи облаци се спуксат между лъчите,
мълчаливи устни и блясъкът в очите.
Илюзии, контури на всевечната Ръка.
Река в река се влива в небесната бразда.
Изгревът се впива в моята душа,
чашата изпива гласът на съвестта -
и не пита вече сърцето, за него оглушало,
какво се крие зад тази красота.
A на хоризонта продължава небесното махало
да брои и да отмерва- падащи сълзите на деня,
горестно оплакващ своята сестра.
© Серафим All rights reserved.
